19 июл. 2007 г., 14:15

Времето е близо

1.1K 0 23
Tегобите  не могат да си носят,
товарът, знам  по себе си, тежи.
Но как тогава на други ще помагат
във тежките житейски скърби?
А искат трънните венци да носят,
но боднати, подскачат с писък,
за прошка длани не протягат,
а казват - разпнахме се  ние с него...
Нима това са белезите днешни?
Обидени, заключили сърцата,
обичащи да бъдат възхвалявани,
забравят, колко свята е душата.
Говорят за любов, а не я познават
такава, каквато Ти си ни оставил.
Да любят ближният тъй както себе си,
да искат да живеят в истини.
Ти им говори, а те дори не чуха,
със Словото пледират, а в него се препъват.
Как  да стане,  светът ли да се обърне,
та грешките си всеки да види и да зърне?
Ще дойде миг, и той  ще бъде като лъч!
Истината твоя, ще се види надалеч.
По четирите ветрища, всичките посоки
ще видят  идването Ти честито!
Гласът Ти ще се чуе по цялата земя,
с която ще призовеш сам своите чада!
Глава прекланям ниско и пак се моля,
да бъда по-смирена и да бъде Твоята воля!

 
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравявам те!
  • Този стих е от миналото лято, навярно още много има да работя над него. Благодаря ви, че сте го прочели и сте го усетили!
  • Жени,ти ни накара да прочетем няколко пъти стиха ти,да се замислим и да открием себе си в него!Благодаря ти,че провокира и толкова хора да ти пишем!
    Поздрав мила!
  • Възхитен съм от стиха ти, Жени!!! Поздравления!!!
  • Възхитителна си,Джейни!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...