19.07.2007 г., 14:15

Времето е близо

1.1K 0 23
Tегобите  не могат да си носят,
товарът, знам  по себе си, тежи.
Но как тогава на други ще помагат
във тежките житейски скърби?
А искат трънните венци да носят,
но боднати, подскачат с писък,
за прошка длани не протягат,
а казват - разпнахме се  ние с него...
Нима това са белезите днешни?
Обидени, заключили сърцата,
обичащи да бъдат възхвалявани,
забравят, колко свята е душата.
Говорят за любов, а не я познават
такава, каквато Ти си ни оставил.
Да любят ближният тъй както себе си,
да искат да живеят в истини.
Ти им говори, а те дори не чуха,
със Словото пледират, а в него се препъват.
Как  да стане,  светът ли да се обърне,
та грешките си всеки да види и да зърне?
Ще дойде миг, и той  ще бъде като лъч!
Истината твоя, ще се види надалеч.
По четирите ветрища, всичките посоки
ще видят  идването Ти честито!
Гласът Ти ще се чуе по цялата земя,
с която ще призовеш сам своите чада!
Глава прекланям ниско и пак се моля,
да бъда по-смирена и да бъде Твоята воля!

 
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравявам те!
  • Този стих е от миналото лято, навярно още много има да работя над него. Благодаря ви, че сте го прочели и сте го усетили!
  • Жени,ти ни накара да прочетем няколко пъти стиха ти,да се замислим и да открием себе си в него!Благодаря ти,че провокира и толкова хора да ти пишем!
    Поздрав мила!
  • Възхитен съм от стиха ти, Жени!!! Поздравления!!!
  • Възхитителна си,Джейни!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...