Времето е близо
Tегобите не могат да си носят,
товарът, знам по себе си, тежи.
Но как тогава на други ще помагат
във тежките житейски скърби?
А искат трънните венци да носят,
но боднати, подскачат с писък,
за прошка длани не протягат,
а казват - разпнахме се ние с него...
Нима това са белезите днешни?
Обидени, заключили сърцата,
обичащи да бъдат възхвалявани,
забравят, колко свята е душата.
Говорят за любов, а не я познават
такава, каквато Ти си ни оставил.
Да любят ближният тъй както себе си,
да искат да живеят в истини.
Ти им говори, а те дори не чуха,
със Словото пледират, а в него се препъват.
Как да стане, светът ли да се обърне,
та грешките си всеки да види и да зърне?
Ще дойде миг, и той ще бъде като лъч!
Истината твоя, ще се види надалеч.
По четирите ветрища, всичките посоки
ще видят идването Ти честито!
Гласът Ти ще се чуе по цялата земя,
с която ще призовеш сам своите чада!
Глава прекланям ниско и пак се моля,
да бъда по-смирена и да бъде Твоята воля!
товарът, знам по себе си, тежи.
Но как тогава на други ще помагат
във тежките житейски скърби?
А искат трънните венци да носят,
но боднати, подскачат с писък,
за прошка длани не протягат,
а казват - разпнахме се ние с него...
Нима това са белезите днешни?
Обидени, заключили сърцата,
обичащи да бъдат възхвалявани,
забравят, колко свята е душата.
Говорят за любов, а не я познават
такава, каквато Ти си ни оставил.
Да любят ближният тъй както себе си,
да искат да живеят в истини.
Ти им говори, а те дори не чуха,
със Словото пледират, а в него се препъват.
Как да стане, светът ли да се обърне,
та грешките си всеки да види и да зърне?
Ще дойде миг, и той ще бъде като лъч!
Истината твоя, ще се види надалеч.
По четирите ветрища, всичките посоки
ще видят идването Ти честито!
Гласът Ти ще се чуе по цялата земя,
с която ще призовеш сам своите чада!
Глава прекланям ниско и пак се моля,
да бъда по-смирена и да бъде Твоята воля!
© Евгения Тодорова All rights reserved.
