Все бягаме от нея...
От парещия дъх на любовта все бягаме.
От страх, че утре повече ще ни гори.
От страх, че утре повече ще страдаме.
От страх, че утре пак ще ни боли.
И пазейки сърцата си от огъня
забравяме, че УТРЕ е ВЪПРОС.
Забравяме, че двамата ще можем с теб
да имаме единствено и само ДНЕС.
А УТРЕ…
То е „УТРЕ”.
Може би…
Какво е „утре”?
Капчица надежда.
Страхът не пази само от беди.
Страхът така измамно ни подвежда.
Сърцето е сърце, ако гори.
Когато кротко бие – съществува.
И само, ако любим и горим
живеем истински
и ДНЕС си струва.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Ангелова Все права защищены
