27 июл. 2016 г., 22:54

Все бягаме от нея...

700 1 5

От парещия дъх на любовта все бягаме.

От страх, че утре повече ще ни гори.

От страх, че утре повече ще страдаме.

От страх, че утре пак ще ни боли.

И пазейки сърцата си от огъня

забравяме, че УТРЕ е ВЪПРОС.

Забравяме, че двамата ще можем с теб

да имаме единствено и само ДНЕС.

А УТРЕ…

То е „УТРЕ”.

Може би…

Какво е „утре”?

Капчица надежда.

Страхът не пази само от беди.

Страхът така измамно ни подвежда.

Сърцето е сърце, ако гори.

Когато кротко бие – съществува.

И само, ако любим и горим

живеем истински

и ДНЕС си струва.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Блaгодaря нa всички ви зa поздрaвлениятa... Бог дa блaгослови и вaс... С повече ЛЮБОВ, повече ДНЕС и повече УТРЕ!
  • Не можем да избягаме от нея,без значение дали е Днес или Утре.
    Много добър стих.Поздравления!
  • Браво и тук!
  • Уаааууу... хареса ми. Всичко и смисъла и как си го написала. Обратното на Любовта, нее омраза , а е страх.
  • Чудесна творба! Ако не горим никога няма да изживеем любовта.
    Много красота, мъдрост,любов има в стихотворението ти!
    Бог да те благослови!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...