От парещия дъх на любовта все бягаме.
От страх, че утре повече ще ни гори.
От страх, че утре повече ще страдаме.
От страх, че утре пак ще ни боли.
И пазейки сърцата си от огъня
забравяме, че УТРЕ е ВЪПРОС.
Забравяме, че двамата ще можем с теб
да имаме единствено и само ДНЕС.
А УТРЕ…
То е „УТРЕ”.
Може би…
Какво е „утре”?
Капчица надежда.
Страхът не пази само от беди.
Страхът така измамно ни подвежда.
Сърцето е сърце, ако гори.
Когато кротко бие – съществува.
И само, ако любим и горим
живеем истински
и ДНЕС си струва.
© Деница Ангелова Всички права запазени