Все някога ще спре и туй сърце,
все някога уморено ще утихне,
когато се разбива в ледове,
сърцето мисля, че умира...
Това сърце е същото което,
ти толкова безумно уж обичаше,
а ударено в ледове,
се е разбило на парчета истини...
Все някога, това сърце ще ти потърси сметка,
за всички скрити в захарен памук лъжи,
с които ти обичаш да гощаваш,
разбитите ми влюбени мечти. ...