Все някога...

ВСЕ НЯКОГА...

Все някога ще спре и туй сърце,
все някога уморено ще утихне,
когато се разбива в ледове,
сърцето мисля, че умира...

Това сърце е същото което,
ти толкова безумно уж обичаше, 
а ударено в ледове,
се е разбило на парчета истини...

Все някога, това сърце ще ти потърси сметка,
за всички скрити в захарен памук лъжи,
с които ти обичаш да гощаваш,
разбитите ми влюбени мечти.

Но знаеш ли, сърцата не умират,
те просто почват да туптят за друг,
който от парчета полуистини,
създава свят, а не руши.

Все някога...
Ще ти простя...
защото с мъка още те обичам...