Все още има надежда
Звездите станаха твърде далечни
невидими граници над нас ги делят
очертават небето перести облаци
и със слънчев отблясък озаряват денят!
Но пушечни дири чертаят небето...
А матрицата видимо се спуска
и нова решетка - пленява
душите във страх...
Държи ги здраво - превзела е времето
а пространството чезне - пътува планетата
към нови звезди и галактики...
А пет джи сигналите дебнат в пространството
претъпяват сетивата в плен ги държат
а човешките ценности - отлитат на някъде
да ги достигнеш е трудно -
трябва смел да си ти...
Човека изрече своите истини...
а ято лешояди над него кръжат
размахват крилата - над него се спускат...
- Та ти си сам, как ще се справиш със нас.
Потъваш в мислите - търсиш пролука
озаряваш света с любов...
Човека изрече своите истини...
а лешоядите дебнат - над него кръжат
изплитат си мрежи от лъжи и интриги
човека във мрежата да оплетат...
Но, човека е смел, доблестен, честен
отдавна забравил за желязната клетка
изтакана от страх...усмихна се ведро
любовта си към всемира изпрати
а лешоядите с грозен писък
сами в желязната мрежа - попаднаха в плен.
Какво е живота...?
Да докоснеш мечтите си...
На омразата - любов да дадеш...
Такова е времето - сам оставаш с мислите
вън от играта си, вън от матрицата...
И с надежда и вяра смело тръгваш напред...
И във слънчева люлка светът се люлее
сияе небето - преливат пространствата
надпредварваш се със времето...
И смело си казваш - напред...
А звездите пулсират във звездната същност...
Все още има надежда този свят да бъде спасен!
02.10.2021г
Катя Джамова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Все права защищены
