Все още има надежда
Звездите станаха твърде далечни
невидими граници над нас ги делят
очертават небето перести облаци
и със слънчев отблясък озаряват денят!
Но пушечни дири чертаят небето...
А матрицата видимо се спуска
и нова решетка - пленява
душите във страх...
Държи ги здраво - превзела е времето
а пространството чезне - пътува планетата
към нови звезди и галактики...
А пет джи сигналите дебнат в пространството
претъпяват сетивата в плен ги държат
а човешките ценности - отлитат на някъде
да ги достигнеш е трудно -
трябва смел да си ти...
Човека изрече своите истини...
а ято лешояди над него кръжат
размахват крилата - над него се спускат...
- Та ти си сам, как ще се справиш със нас.
Потъваш в мислите - търсиш пролука
озаряваш света с любов...
Човека изрече своите истини...
а лешоядите дебнат - над него кръжат
изплитат си мрежи от лъжи и интриги
човека във мрежата да оплетат...
Но, човека е смел, доблестен, честен
отдавна забравил за желязната клетка
изтакана от страх...усмихна се ведро
любовта си към всемира изпрати
а лешоядите с грозен писък
сами в желязната мрежа - попаднаха в плен.
Какво е живота...?
Да докоснеш мечтите си...
На омразата - любов да дадеш...
Такова е времето - сам оставаш с мислите
вън от играта си, вън от матрицата...
И с надежда и вяра смело тръгваш напред...
И във слънчева люлка светът се люлее
сияе небето - преливат пространствата
надпредварваш се със времето...
И смело си казваш - напред...
А звездите пулсират във звездната същност...
Все още има надежда този свят да бъде спасен!
02.10.2021г
Катя Джамова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
