13 дек. 2007 г., 08:52

Все още ти пиша...

1.5K 1 19

Мисля те - измислям си те даже,

иначе казано - до прекаляване.

И само мислено прераждам те…

Обречена съм да се накалявам.

 

Опитвам се, откакто появи се…

да бъда истинска - по малко уча.

Адреса ти не знаех, но ти писах

По въздуха. "Доставка неполучена".

 

Докосвам те и дишам в твоя ритъм.

Обичан мой, говоря ти в покоите.

Когато те отгатвам, без да питам.

Когато, без да бъдеш мой, съм твоя.

 

Намирам те във твоите отсъствия,

от мене, от света ми и от себе си.

Остават сили, щом прекръствам

във ВЯРА, фалша от безкрайни ребуси.

 

Словата ти долавям без прекъсване,

но аз за теб оставам си далечна.

Смъртта ще бъде мига на откъсване -

когато ще се уморя от вечност.

 

Но още съм тук, това е отсрочка,

поне докато щастието опиша…

Има любов във всяка буква и точка…

Чети… все още ти пиша...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мойра Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...