15 янв. 2019 г., 18:43

Все си в миналото

1.8K 1 2

Тук е агония по една отминала история – 

за неизказаните думи, за пропилените възможности...  
 Уж Тук,  а сме Там – не в бъдещето, а в миналото...  
Не искаме да забравим и да преодолеем,

 ние сме мазохисти, обичаме да ни боли,  

обичаме повече спомените си от колкото ежедневието си...  
Живеем Там, а не Тук или ако е Тук,  то сме пак Там... 

Минало, но не заминало... 
То остава в главите ни, в сърцата ни... 
Ние сме това, което бяхме вчера,  но по-богати или по-бедни...

Ние сме това, благодарение на вчерашния ден!  
Ние сме минало в бъдеще време... 
Там....  
Тук.... 
Все си в миналото...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елиана Янева Все права защищены

Размисли над живота... 

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...