Все там
Слепоочия пламнали светят
и се носят във вихър свещен.
Помъдрели очи на поети
пак разпукват щастливия ден.
И все още Луната е цяла
в този нов и стресиращ ни век.
А росата искри, пожелала
да се радва на нея човек.
Колко пъти били сме щастливи,
колко още остава, не знам?
Но в желания най-причудливи
твоят лик си остава, все там.
Нека вятър пилее прибоя,
нека радост светът ни дари,
за да помниш, че още съм твоя,
с тези черни смолисти коси.
28.10.2008г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мери Попинз Все права защищены
