Меричка (Мери Попинз)
718 2544
Oct 28, 2008, 12:40 PM

Все там 

  Poetry » Love
533 0 6

Слепоочия пламнали светят
и се носят във вихър свещен.
Помъдрели очи на поети
пак разпукват щастливия ден.

И все още Луната е цяла
в този нов и стресиращ ни век.
А росата искри, пожелала
да се радва на нея човек.

Колко пъти били сме щастливи,
колко още остава, не знам?
Но в желания най-причудливи
твоят лик си остава, все там.

Нека вятър пилее прибоя,
нека радост светът ни дари,
за да помниш, че още съм твоя,
с тези черни смолисти коси.

 

28.10.2008г.

© Мери Попинз All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??