6 февр. 2010 г., 21:01

Всеки път 

  Поэзия
858 0 21
беззвучно
бавно
невидимо почти
дървото капчица проронва
когато клонче
от ствола му откършат
и аз
като него незабележимо
и смирено сълзя
щом се отдалечиш
безмълвно
за дълго ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ласка Александрова Все права защищены

Предложения
: ??:??