6.02.2010 г., 21:01 ч.

Всеки път 

  Поезия
806 0 21



беззвучно

бавно

невидимо почти

дървото капчица проронва

когато клонче

от ствола му откършат

 

и аз

като него незабележимо

и смирено сълзя

щом се отдалечиш

безмълвно

за дълго

 

а видя ли те

цветен прашец

над мен се сипе

няма ден

и няма нощ

с теб

винаги всичко

ухае

на обич

 

 

 

 


© Ласка Александрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??