Feb 6, 2010, 9:01 PM

Всеки път 

  Poetry
770 0 21



беззвучно

бавно

невидимо почти

дървото капчица проронва

когато клонче

от ствола му откършат

 

и аз

като него незабележимо

и смирено сълзя

щом се отдалечиш

безмълвно

за дълго

 

а видя ли те

цветен прашец

над мен се сипе

няма ден

и няма нощ

с теб

винаги всичко

ухае

на обич

 

 

 

 


© Ласка Александрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??