нмг (Надежда Маринова )
245 2094
3 нояб. 2013 г., 12:05

Вселена 

  Поэзия » Любовная
937 0 8

 

Вселена

Ще ми върнеш назад тихо времето, 
ще седим на бордюра прегърнати, 
а градът, ноемврийски и земен,
ще подхвърля към нас недомлъвки. 

Но на кой ли сега ще му пука... 
Ти ще топлиш ръката ми в джоба си, 
а по устните твои напукани 
аз вкуса ти безсрамно ще пробвам. 

Любовта ни – безпътна и свята,
ще възкръсва наоколо в хората. 
С тебе, знам, че ще стоплим земята. 
Който иска, нека говори си. 

Мое щастие, тебе те има. 
И макар че си друга Вселена, 
можеш – даваш, а искаш ли – взимаш, 
преоткривайки в себе си мене. 

 

 

 

© Надежда Маринова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??