нмг (Надежда Маринова )
245 2094
3.11.2013 г., 12:05 ч.

Вселена 

  Поезия » Любовна
837 0 8

 

Вселена

Ще ми върнеш назад тихо времето, 
ще седим на бордюра прегърнати, 
а градът, ноемврийски и земен,
ще подхвърля към нас недомлъвки. 

Но на кой ли сега ще му пука... 
Ти ще топлиш ръката ми в джоба си, 
а по устните твои напукани 
аз вкуса ти безсрамно ще пробвам. 

Любовта ни – безпътна и свята,
ще възкръсва наоколо в хората. 
С тебе, знам, че ще стоплим земята. 
Който иска, нека говори си. 

Мое щастие, тебе те има. 
И макар че си друга Вселена, 
можеш – даваш, а искаш ли – взимаш, 
преоткривайки в себе си мене. 

 

 

 

© Надежда Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??