Вселена
Вселена
Ще ми върнеш назад тихо времето,
ще седим на бордюра прегърнати,
а градът, ноемврийски и земен,
ще подхвърля към нас недомлъвки.
Но на кой ли сега ще му пука...
Ти ще топлиш ръката ми в джоба си,
а по устните твои напукани
аз вкуса ти безсрамно ще пробвам.
Любовта ни – безпътна и свята,
ще възкръсва наоколо в хората.
С тебе, знам, че ще стоплим земята.
Който иска, нека говори си.
Мое щастие, тебе те има.
И макар че си друга Вселена,
можеш – даваш, а искаш ли – взимаш,
преоткривайки в себе си мене.
© Надежда Маринова All rights reserved.
