13 июл. 2010 г., 09:52

Вселена от обич 

  Поэзия » Любовная
571 0 5

Тръгнах по незнаен, неземен път,

не търсех знайни четири посоки,

не тъжах от евтини разлъки,

казах си - момиче, наслука!

 

Жажда утолявах с нежен дъжд,

глад засищах с вълшебна волност,

а с вятър, понесъл ме изведнъж,

трепках, лудях, отново, отново.

 

Стигнах до земен, спасителен бряг,

където слънцето е на моя страна

и  с дъгата са моя най-добър знак -

случих вселена от обич край нас!

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??