Вселена от обич

Jul 13, 2010, 9:52 AM

Poetry » Love

570 0 5

Тръгнах по незнаен, неземен път,

не търсех знайни четири посоки,

не тъжах от евтини разлъки,

казах си - момиче, наслука!

Жажда утолявах с нежен дъжд,

глад засищах с вълшебна волност,

а с вятър, понесъл ме изведнъж,

трепках, лудях, отново, отново.

Стигнах до земен, спасителен бряг,

където слънцето е на моя страна

и с дъгата са моя най-добър знак -

случих вселена от обич край нас!

Please sign in with your account so you can comment and vote.