Вселена от обич
Тръгнах по незнаен, неземен път,
не търсех знайни четири посоки,
не тъжах от евтини разлъки,
казах си - момиче, наслука!
Жажда утолявах с нежен дъжд,
глад засищах с вълшебна волност,
а с вятър, понесъл ме изведнъж,
трепках, лудях, отново, отново.
Стигнах до земен, спасителен бряг,
където слънцето е на моя страна
и с дъгата са моя най-добър знак -
случих вселена от обич край нас!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
