Вселена от обич

13 jul 2010, 9:52

Poesía » De amor

572 0 5

Тръгнах по незнаен, неземен път,

не търсех знайни четири посоки,

не тъжах от евтини разлъки,

казах си - момиче, наслука!

Жажда утолявах с нежен дъжд,

глад засищах с вълшебна волност,

а с вятър, понесъл ме изведнъж,

трепках, лудях, отново, отново.

Стигнах до земен, спасителен бряг,

където слънцето е на моя страна

и с дъгата са моя най-добър знак -

случих вселена от обич край нас!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.