Вселената побира се в юмрук
Вселената побира се в юмрук
Вселената побира се в юмрук!
В дланта на вечния Гробар,
в пространство на капеща тъмнина
и на душите кръжащи в нея.
Процеп в прозрачната реалност.
давеща се в пясъчно море
татуираща със стръв страха
до границата на твърда самота.
Вселената побира се в юмрук!
В ирисите на убиеца, в живака
и отровата - покълнващи тръни,
дават почва на червеите черни.
Нокти се забиват до живеца,
в огнището догарят истини...
Оплитат се въжета от тъга и пепел
до границата на твърда самота.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марина Петрова Все права защищены
