17 февр. 2005 г., 12:17

Вселената побира се в юмрук 

  Поэзия
1071 0 5

Вселената побира се в юмрук

 

Вселената побира се в юмрук!

В дланта на вечния Гробар,

в пространство на капеща тъмнина

и на душите кръжащи в нея.

Процеп в прозрачната реалност.

давеща се в пясъчно море

татуираща със стръв страха

до границата на твърда самота.

 

Вселената побира се в юмрук!

В ирисите на убиеца, в живака

и отровата  - покълнващи тръни,

дават почва на червеите черни.

Нокти се забиват до живеца,

в огнището догарят истини...

Оплитат се въжета от тъга и пепел

до границата на твърда самота.

© Марина Петрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??