Вселената побира се в юмрук
Вселената побира се в юмрук
Вселената побира се в юмрук!
В дланта на вечния Гробар,
в пространство на капеща тъмнина
и на душите кръжащи в нея.
Процеп в прозрачната реалност.
давеща се в пясъчно море
татуираща със стръв страха
до границата на твърда самота.
Вселената побира се в юмрук!
В ирисите на убиеца, в живака
и отровата - покълнващи тръни,
дават почва на червеите черни.
Нокти се забиват до живеца,
в огнището догарят истини...
Оплитат се въжета от тъга и пепел
до границата на твърда самота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Петрова Всички права запазени
