Feb 17, 2005, 12:17 PM

Вселената побира се в юмрук 

  Poetry
1066 0 5

Вселената побира се в юмрук

 

Вселената побира се в юмрук!

В дланта на вечния Гробар,

в пространство на капеща тъмнина

и на душите кръжащи в нея.

Процеп в прозрачната реалност.

давеща се в пясъчно море

татуираща със стръв страха

до границата на твърда самота.

 

Вселената побира се в юмрук!

В ирисите на убиеца, в живака

и отровата  - покълнващи тръни,

дават почва на червеите черни.

Нокти се забиват до живеца,

в огнището догарят истини...

Оплитат се въжета от тъга и пепел

до границата на твърда самота.

© Марина Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??