Изчезвам. И не знам дали усещаш,
че скоро няма никак да ме има.
Премерено. На ден по сантиметър.
А другото е вятър с чуждо име.
А другото е опит за летене.
Но без криле е истинско безумство.
Ти никога не литна покрай мене,
аз никога не спрях да се усмихвам.
А жълтите ми, пясъчни обувки
внезапно се разтапят от сълзите.
Събувам се и тръгвам с други стъпки.
Илюзия ли? По-добре не питай... ...