Всичко
Изчезвам. И не знам дали усещаш,
че скоро няма никак да ме има.
Премерено. На ден по сантиметър.
А другото е вятър с чуждо име.
А другото е опит за летене.
Но без криле е истинско безумство.
Ти никога не литна покрай мене,
аз никога не спрях да се усмихвам.
А жълтите ми, пясъчни обувки
внезапно се разтапят от сълзите.
Събувам се и тръгвам с други стъпки.
Илюзия ли? По-добре не питай...
Че току виж ти кажа колко много
не се побирам в себе си от болка.
Свали я тази чужда, мръсна кожа.
Аз нося вътре в мен (ако ти стиска)
една душа, която ми е всичко.
За някои е тежка като камък.
Свали си маската, да видя колко имаш.
Безкрайна празнота и недостатък...
© Ем All rights reserved.
