14 дек. 2020 г., 07:36

Всичко

1.5K 0 1

Всичко

 

Какво като си точка,
щом хиляди съдби
във теб,
на картата се случват?!

 

Нима от теб не тръгват приключения,
нима не те достигат упорити, смели хора?!
Нима под калните ти, детски стъпки
по неизцапаните, празни петолиния,
не се оформят ритъм и мелодия,
под чиито звуци някой ще се влюби?!

 

Трилиони светещи лъчи
нима към теб
от миналото не препускат,
привличани неумолимо
от съвършената ти
безразмерност,
копнеещи за онзи миг
когато ще са заедно
и в теб
ще се превърнат в неделимо цяло,
което ще пребъдва винаги защото,
ти край си и начало,
на всяка форма и идея,
защото въпреки безкрая,
във теб се вмества
                                    всичко.

 

© Иван Бърдаров 2019. Всички права запазени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Бърдаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....