Dec 14, 2020, 7:36 AM

Всичко

  Poetry
1.5K 0 1

Всичко

 

Какво като си точка,
щом хиляди съдби
във теб,
на картата се случват?!

 

Нима от теб не тръгват приключения,
нима не те достигат упорити, смели хора?!
Нима под калните ти, детски стъпки
по неизцапаните, празни петолиния,
не се оформят ритъм и мелодия,
под чиито звуци някой ще се влюби?!

 

Трилиони светещи лъчи
нима към теб
от миналото не препускат,
привличани неумолимо
от съвършената ти
безразмерност,
копнеещи за онзи миг
когато ще са заедно
и в теб
ще се превърнат в неделимо цяло,
което ще пребъдва винаги защото,
ти край си и начало,
на всяка форма и идея,
защото въпреки безкрая,
във теб се вмества
                                    всичко.

 

© Иван Бърдаров 2019. Всички права запазени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Бърдаров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....