Всичко

Всичко

Какво като си точка,
щом хиляди съдби
във теб,
на картата се случват?!

Нима от теб не тръгват приключения,
нима не те достигат упорити, смели хора?!
Нима под калните ти, детски стъпки
по неизцапаните, празни петолиния,
не се оформят ритъм и мелодия,
под чиито звуци някой ще се влюби?!

Трилиони светещи лъчи
нима към теб
от миналото не препускат,
привличани неумолимо
от съвършената ти
безразмерност,
копнеещи за онзи миг
когато ще са заедно
и в теб
ще се превърнат в неделимо цяло,
което ще пребъдва винаги защото,
ти край си и начало,
на всяка форма и идея,
защото въпреки безкрая,
във теб се вмества
                                    всичко.

© Иван Бърдаров 2019. Всички права запазени.