Всичко е смях, всичко е прах и всичко е нищо

Omnia risus, Omnia pulvis,

et omnia nil sunt…

На пейка край спирка лежаха

букет убити цветя,

а минувачите не разбраха,

че на странник са ориста...

„Всичко е смях, всичко е прах

и всичко е нищо“ завещаха латини.

Истината той проумя,

но защо ли Слънце му зачеркна името?

Препуска невъзвратимото време

към безсмъртната смърт по стръмен път.

Живот без обич е жестоко бреме,

макар да е царство на парите светът...