24.07.2019 г., 22:59

Всичко е смях, всичко е прах и всичко е нищо

527 1 0

Omnia risus, Omnia pulvis,

et omnia nil sunt…

 

На пейка край спирка лежаха

букет убити цветя,

а минувачите не разбраха,

че на странник са ориста...

 

„Всичко е смях, всичко е прах

и всичко е нищо“ завещаха латини.

Истината той проумя,

но защо ли Слънце му зачеркна името?

 

Препуска невъзвратимото време

към безсмъртната смърт по стръмен път.

Живот без обич е жестоко бреме,

макар да е царство на парите светът...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...