24.07.2019 г., 22:59

Всичко е смях, всичко е прах и всичко е нищо

524 1 0

Omnia risus, Omnia pulvis,

et omnia nil sunt…

 

На пейка край спирка лежаха

букет убити цветя,

а минувачите не разбраха,

че на странник са ориста...

 

„Всичко е смях, всичко е прах

и всичко е нищо“ завещаха латини.

Истината той проумя,

но защо ли Слънце му зачеркна името?

 

Препуска невъзвратимото време

към безсмъртната смърт по стръмен път.

Живот без обич е жестоко бреме,

макар да е царство на парите светът...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...