Omnia risus, Omnia pulvis,
et omnia nil sunt…
На пейка край спирка лежаха
букет убити цветя,
а минувачите не разбраха,
че на странник са ориста...
„Всичко е смях, всичко е прах
и всичко е нищо“ завещаха латини.
Истината той проумя,
но защо ли Слънце му зачеркна името?
Препуска невъзвратимото време
към безсмъртната смърт по стръмен път. ...