Всичко е точно!
На съдбата напук -
ще се взема в ръцете си,
ще свия юмрук,
ще мина над
дребните
хорски
слова,
за да стана
пътека,
от посока
дошла!
Нека ме тъпчат
с лицемерен поклон.
Презирам велможите!
Ще съм брод
и заслон
за онези,
които повярват във мен -
аз ще бъда
спасение!
Някой ден...
някой ден...
© Стойна Стоянова Все права защищены
Поздравявам те, Стойне!