Всичко е точно!
На съдбата напук -
ще се взема в ръцете си,
ще свия юмрук,
ще мина над
дребните
хорски
слова,
за да стана
пътека,
от посока
дошла!
Нека ме тъпчат
с лицемерен поклон.
Презирам велможите!
Ще съм брод
и заслон
за онези,
които повярват във мен -
аз ще бъда
спасение!
Някой ден...
някой ден...
© Стойна Стоянова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
