Беше лято, но беше студена земята,
в кучешка колибка се скри топлината,
слънчевите лъчи гушнаха светлината,
за да я предпазят от тишината.
Толкова зловеща бе тишината,
в нея път си проправяше плачът на сърцата,
искаше да прикрие как с.е гърчат сърцата,
а тишината са й тъй зли делата.
Студено лято и слънцето как, как изстина,
не, не може да се стопли много години,
толкова време оттогава мина,
а тежестта започна авторитарност постигнала. ...