Беше лято, но беше студена земята,

в кучешка колибка се скри топлината,

слънчевите лъчи гушнаха светлината,

за да я предпазят от тишината.

Толкова зловеща бе тишината,

в нея път си проправяше плачът на сърцата,

искаше да прикрие как с.е гърчат сърцата,

а тишината са й тъй зли делата.                                                                                                                                                       

Студено лято и слънцето как, как изстина,

не, не може да се стопли много години,                                                     

толкова време оттогава мина,                                                 

а тежестта започна авторитарност постигнала.                                                  

Първият летен ден топъл ала горчив той бе,

първият летен ден даже малко свадлив той бе,

помня че изненадващо придирчив той бе,                                                    

необичайно за него тъй мълчалив той бе.                                                  

Така се случи че ние с теб разделихме се,                                                  

така се случи че вътрешно в миг разглобихме се,

от любовта-нещастницата подло скрихме се                                                  

убихме я и после самоубихме се.                                                  

Аз предадох те, може би ти ме предаде,

любовта ми на онзи лъжец ти я даде,                                                   

без значение подробности са и точност,                                                 

просто всичко свърши и всичко започна.                                                   

04.08.21

                                                                                                        .