Всяка нощ душата почва – от алеф *
Тази вечер щом до мен заспят,
думите, на мекото възглаве,
ще превърна мислите си в път,
нотите ще подредя – в октава.
Ти в съня си стенеш – уморен,
нежно с незабрава те завивам.
Мракът взема сянката ми в плен -
да не каже накъде отивам.
По улука сурва се копнеж,
дремещ там от миналото лято.
И в сънят си мъжки щеш – нещеш,
трескаво се любиш – със Луната.
Аз съм ситна капчица роса,
сгушвам се в тревите и треперя.
Скрита сред заспали дървеса,
лунната пътека ще измеря.
Всяка нощ душата почва – от алеф *
и изписва йероглифи – чудни
раковина креха – от седеф,
скрила е любов – за всички будни.
Изгрев щом подпали онзи край,
който само мой е – от небето,
ще заспя. Светулковият май,
тайно под ресниците ще свети.
Будиш се – един объркан мъж,
свлякла пеперудената кожа,
аз мълча – от сълзи, или дъжд,
мокро е семейното ни ложе...
------------------------------------------------
*Aлеф - Име на първата буква в азбуката на староеврейския език.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
Просто една от тристата откачалки, Целувчице. 
