Тази вечер щом до мен заспят,
думите, на мекото възглаве,
ще превърна мислите си в път,
нотите ще подредя – в октава.
Ти в съня си стенеш – уморен,
нежно с незабрава те завивам.
Мракът взема сянката ми в плен -
да не каже накъде отивам.
По улука сурва се копнеж,
дремещ там от миналото лято.
И в сънят си мъжки щеш – нещеш,
трескаво се любиш – със Луната. ...