valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
22 мар. 2009 г., 10:10

Всъщност 

  Поэзия
542 0 5

Нямам нужда от пъстро безветрие.

Тишината се впива двуостра.

Черно-бялото копие на любимото цвете

боли като срутени мостове.

 

Нямам нужда от погледи - сухи и празни.

Безтегловни си искам мечтите.

Вдигам тостове само на празници,

а делниците са ми сърдити.

 

Нямам нужда от пазене в бялата стая,

празнотата изцяло ме пълни.

Чистотата подсказва, че е близък безкрая,

а надежди свистят като мълнии.

 

Нямам нужда от изповед, а я правя.

Чувам как ми се смеят камбани.

Отрицанието си искам, като свещ да оставя,

да е клада за хорските рани.

 

Всъщност имам нужда от всичко

което животът ми дава...

Без болка не може дори обичането.

Тя е като маята за хляба.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??