Mar 22, 2009, 10:10 AM

Всъщност 

  Poetry
540 0 5

Нямам нужда от пъстро безветрие.

Тишината се впива двуостра.

Черно-бялото копие на любимото цвете

боли като срутени мостове.

 

Нямам нужда от погледи - сухи и празни.

Безтегловни си искам мечтите.

Вдигам тостове само на празници,

а делниците са ми сърдити.

 

Нямам нужда от пазене в бялата стая,

празнотата изцяло ме пълни.

Чистотата подсказва, че е близък безкрая,

а надежди свистят като мълнии.

 

Нямам нужда от изповед, а я правя.

Чувам как ми се смеят камбани.

Отрицанието си искам, като свещ да оставя,

да е клада за хорските рани.

 

Всъщност имам нужда от всичко

което животът ми дава...

Без болка не може дори обичането.

Тя е като маята за хляба.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??