Всъщност
Нямам нужда от пъстро безветрие.
Тишината се впива двуостра.
Черно-бялото копие на любимото цвете
боли като срутени мостове.
Нямам нужда от погледи - сухи и празни.
Безтегловни си искам мечтите.
Вдигам тостове само на празници,
а делниците са ми сърдити.
Нямам нужда от пазене в бялата стая,
празнотата изцяло ме пълни.
Чистотата подсказва, че е близък безкрая,
а надежди свистят като мълнии.
Нямам нужда от изповед, а я правя.
Чувам как ми се смеят камбани.
Отрицанието си искам, като свещ да оставя,
да е клада за хорските рани.
Всъщност имам нужда от всичко
което животът ми дава...
Без болка не може дори обичането.
Тя е като маята за хляба.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
: