valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
22.03.2009 г., 10:10 ч.

Всъщност 

  Поезия
541 0 5

Нямам нужда от пъстро безветрие.

Тишината се впива двуостра.

Черно-бялото копие на любимото цвете

боли като срутени мостове.

 

Нямам нужда от погледи - сухи и празни.

Безтегловни си искам мечтите.

Вдигам тостове само на празници,

а делниците са ми сърдити.

 

Нямам нужда от пазене в бялата стая,

празнотата изцяло ме пълни.

Чистотата подсказва, че е близък безкрая,

а надежди свистят като мълнии.

 

Нямам нужда от изповед, а я правя.

Чувам как ми се смеят камбани.

Отрицанието си искам, като свещ да оставя,

да е клада за хорските рани.

 

Всъщност имам нужда от всичко

което животът ми дава...

Без болка не може дори обичането.

Тя е като маята за хляба.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??