yotovava (Валентина Йотова)
2631 22218
10 окт. 2018 г., 22:25

Втора цедка живот 

  Поэзия » Любовная
811 11 17

 

Все някой ден ще замълчи – ранена – птицата у мене,

която имаше очи и брод за моите Вселени.

Пленена – сякаш в пещера, която няма вход и изход –

аз – нито бяла, ни добра, и дума няма да извикам.

Ще слушам всички гласове, които вечер ми шушукат –

из своите си бесове, задрямали без мен в улука,

от ореха – ревнив и див, изронил рими костеливи

и драскал със зелен молив – по строфите ми тъй свенливи.

Ще бродя в златната гора на спомените – и ще питам –

а бях ли някога добра и ромол тих връз бели листи?

Дали раздадох до троха и светлината, и покоя?

Живях под срината стреха – ту ничия, ту само твоя...

Но стига ми това, че бях сълзата в твоите зеници –

жена, която пръска смях и цяла нощ сънува птици.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??