Втори шанс
Една любов, родена от мечти -
и чудя се дали сърце от камък,
възкръснало, ще може да тупти?...
Дали ще може силно да обича
да страда и да мрази - как ли не!
... а можеше преди... но няма смисъл,
щом съдбата всичко му отне.
Болката във камък го превърна,
мъката - във ледена стена.
Плака дни наред, но не успя да върне
времето назад - каква беда.
Втори шанс поисках от съдбата.
Втори шанс - аз още те обичам...
а тя с омраза завъртя главата
и каза с присмех: "ЛЮБОВТА Е НИЧИЯ".
Туй каза ми, а след това изсмя се,
а аз заплаках, знаех че не бива -
хей, съдба, защо на мене тъй присмя се?
Само с него, знам, ще съм щастлива.
Една любов умряла не възкръсва -
върви по дяволите, смотана съдба!
Ще се боря аз докрай за любовта си -
помни от мен: ЖИВОТЪТ Е БОРБА!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Памела Все права защищены
