Една любов догаря в своя пламък. Една любов, родена от мечти - и чудя се дали сърце от камък, възкръснало, ще може да тупти?... Дали ще може силно да обича да страда и да мрази - как ли не! ... а можеше преди... но няма смисъл, щом съдбата всичко му отне. Болката във камък го превърна, мъката - във ледена стена. Плака дни наред, но не успя да върне времето назад - каква беда. Втори шанс поисках от съдбата. Втори шанс - аз още те обичам... а тя с омраза завъртя главата и каза с присмех: "ЛЮБОВТА Е НИЧИЯ". Туй каза ми, а след това изсмя се, а аз заплаках, знаех че не бива - хей, съдба, защо на мене тъй присмя се? Само с него, знам, ще съм щастлива. Една любов умряла не възкръсва - върви по дяволите, смотана съдба! Ще се боря аз докрай за любовта си - помни от мен: ЖИВОТЪТ Е БОРБА!
Стихотворението ми хареса, но бих го редактирал и съкратил края - последните три стиха бих заменил със само един, по-адекватен, според мен, на идеята. Предлагам следните промени (без заключителния стих):
Една любов догаря в своя пламък -
една любов, родена от мечти.
И чудя се дали сърце от камък
възкръснало ще може да тупти....
Дали ще може силно да обича
да страда и да мрази - как ли не!?
А можеше преди... Но няма смисъл -
съдбата страшна всичко му отне.
Болката във камък го превърна,
мъката - във ледена стена.
Плака дни наред, но не успя да върне
времето назад... каква беда.
Втори шанс поисках от съдбата,
втори шанс - аз още те обичам...
Тя с омраза завъртя главата,
каза с присмех: "ЛЮБОВТА Е НИЧИЯ."
Каза ми, а след това изсмя се.
Аз заплаках, знаех че не бива.
"Хей, съдба, защо на мен присмя се?"
Само с него, знам, ще съм щастлива.
Ще се боря аз докрай за любовта си
...................................
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Една любов догаря в своя пламък -
една любов, родена от мечти.
И чудя се дали сърце от камък
възкръснало ще може да тупти....
Дали ще може силно да обича
да страда и да мрази - как ли не!?
А можеше преди... Но няма смисъл -
съдбата страшна всичко му отне.
Болката във камък го превърна,
мъката - във ледена стена.
Плака дни наред, но не успя да върне
времето назад... каква беда.
Втори шанс поисках от съдбата,
втори шанс - аз още те обичам...
Тя с омраза завъртя главата,
каза с присмех: "ЛЮБОВТА Е НИЧИЯ."
Каза ми, а след това изсмя се.
Аз заплаках, знаех че не бива.
"Хей, съдба, защо на мен присмя се?"
Само с него, знам, ще съм щастлива.
Ще се боря аз докрай за любовта си
...................................