8.07.2007 г., 22:40

Втори шанс

1.5K 0 5
          Една любов догаря в своя пламък.
          Една любов, родена от мечти -
          и чудя се дали сърце от камък,
          възкръснало, ще може да тупти?...
          Дали ще може силно да обича
          да страда и да мрази - как ли не!
          ... а можеше преди... но няма смисъл,
          щом съдбата всичко му отне.
          Болката във камък го превърна,
          мъката - във ледена стена.
          Плака дни наред, но не успя да върне
          времето назад - каква беда.
          Втори шанс поисках от съдбата.
          Втори шанс - аз още те обичам...
          а тя с омраза завъртя главата
          и каза с присмех: "ЛЮБОВТА Е НИЧИЯ".
          Туй каза ми, а след това изсмя се,
          а аз заплаках, знаех че не бива -
          хей, съдба, защо на мене тъй присмя се?
          Само с него, знам, ще съм щастлива.
          Една любов умряла не възкръсва -
          върви по дяволите, смотана съдба!
          Ще се боря аз докрай за любовта си -
          помни от мен: ЖИВОТЪТ Е БОРБА!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Памела Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стихотворението ми хареса, но бих го редактирал и съкратил края - последните три стиха бих заменил със само един, по-адекватен, според мен, на идеята. Предлагам следните промени (без заключителния стих):

    Една любов догаря в своя пламък -
    една любов, родена от мечти.
    И чудя се дали сърце от камък
    възкръснало ще може да тупти....
    Дали ще може силно да обича
    да страда и да мрази - как ли не!?
    А можеше преди... Но няма смисъл -
    съдбата страшна всичко му отне.
    Болката във камък го превърна,
    мъката - във ледена стена.
    Плака дни наред, но не успя да върне
    времето назад... каква беда.

    Втори шанс поисках от съдбата,
    втори шанс - аз още те обичам...
    Тя с омраза завъртя главата,
    каза с присмех: "ЛЮБОВТА Е НИЧИЯ."
    Каза ми, а след това изсмя се.
    Аз заплаках, знаех че не бива.
    "Хей, съдба, защо на мен присмя се?"
    Само с него, знам, ще съм щастлива.
    Ще се боря аз докрай за любовта си
    ...................................
  • Не пиши на шльоковица професорке!!!
    Да не си завършила магистралната академия
  • Така е Пами! Поздрав!
  • Поздрав,мила!6 и
  • Браво, Пами!!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...