Jul 8, 2007, 10:40 PM

Втори шанс

  Poetry
1.5K 0 5
          Една любов догаря в своя пламък.
          Една любов, родена от мечти -
          и чудя се дали сърце от камък,
          възкръснало, ще може да тупти?...
          Дали ще може силно да обича
          да страда и да мрази - как ли не!
          ... а можеше преди... но няма смисъл,
          щом съдбата всичко му отне.
          Болката във камък го превърна,
          мъката - във ледена стена.
          Плака дни наред, но не успя да върне
          времето назад - каква беда.
          Втори шанс поисках от съдбата.
          Втори шанс - аз още те обичам...
          а тя с омраза завъртя главата
          и каза с присмех: "ЛЮБОВТА Е НИЧИЯ".
          Туй каза ми, а след това изсмя се,
          а аз заплаках, знаех че не бива -
          хей, съдба, защо на мене тъй присмя се?
          Само с него, знам, ще съм щастлива.
          Една любов умряла не възкръсва -
          върви по дяволите, смотана съдба!
          Ще се боря аз докрай за любовта си -
          помни от мен: ЖИВОТЪТ Е БОРБА!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Памела All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стихотворението ми хареса, но бих го редактирал и съкратил края - последните три стиха бих заменил със само един, по-адекватен, според мен, на идеята. Предлагам следните промени (без заключителния стих):

    Една любов догаря в своя пламък -
    една любов, родена от мечти.
    И чудя се дали сърце от камък
    възкръснало ще може да тупти....
    Дали ще може силно да обича
    да страда и да мрази - как ли не!?
    А можеше преди... Но няма смисъл -
    съдбата страшна всичко му отне.
    Болката във камък го превърна,
    мъката - във ледена стена.
    Плака дни наред, но не успя да върне
    времето назад... каква беда.

    Втори шанс поисках от съдбата,
    втори шанс - аз още те обичам...
    Тя с омраза завъртя главата,
    каза с присмех: "ЛЮБОВТА Е НИЧИЯ."
    Каза ми, а след това изсмя се.
    Аз заплаках, знаех че не бива.
    "Хей, съдба, защо на мен присмя се?"
    Само с него, знам, ще съм щастлива.
    Ще се боря аз докрай за любовта си
    ...................................
  • Не пиши на шльоковица професорке!!!
    Да не си завършила магистралната академия
  • Така е Пами! Поздрав!
  • Поздрав,мила!6 и
  • Браво, Пами!!!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...