8 авг. 2019 г., 23:20

Вулкан

708 0 0

Понякога дърпам шалтера и съм сама.

Поглеждам навън – небето е синя печал.

Залезът е обагрил стъклата отсреща в лава,

Но скоро ще загине безмълвно и той

В очакване на поредното прераждане.

 

Дърпам шалтера и настъпва мрак.

Душата, обхваната от лава и димяща жар,

Копнее за миг почивка, за миг затишие,

Преди отново да избухне в пламъци

Този никога незаспиващ вулкан.

 

Дърпам шалтера и не знам коя съм.

Не знам защо съм тук, какво се иска от мен.

Тъмнината на угасналия вулкан ме утешава.

Знам, че имам само миг, знам, че съм щастлива.

После димът отново без покана избуява...

 

Понякога дърпам шалтера и съм сама.

Празнувам този миг на пълна тъмнина,

Когато залезът е мъртъв, а вулканът още спи,

Когато умореното съзнание е на път да се взриви,

Когато лавата напира, но има още миг, има още миг...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Накова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...