8.08.2019 г., 23:20

Вулкан

700 0 0

Понякога дърпам шалтера и съм сама.

Поглеждам навън – небето е синя печал.

Залезът е обагрил стъклата отсреща в лава,

Но скоро ще загине безмълвно и той

В очакване на поредното прераждане.

 

Дърпам шалтера и настъпва мрак.

Душата, обхваната от лава и димяща жар,

Копнее за миг почивка, за миг затишие,

Преди отново да избухне в пламъци

Този никога незаспиващ вулкан.

 

Дърпам шалтера и не знам коя съм.

Не знам защо съм тук, какво се иска от мен.

Тъмнината на угасналия вулкан ме утешава.

Знам, че имам само миг, знам, че съм щастлива.

После димът отново без покана избуява...

 

Понякога дърпам шалтера и съм сама.

Празнувам този миг на пълна тъмнина,

Когато залезът е мъртъв, а вулканът още спи,

Когато умореното съзнание е на път да се взриви,

Когато лавата напира, но има още миг, има още миг...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Накова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...