Вяра
Ще я намериш. Там е Любовта,
която цял живот в сумрака чака.
Заключена в палата на страха,
изгубена душата и` проплаква.
Щом вече си отключил шест врати,
залостени за всички катинарно,
пред седмата смирен се поклони,
/числото седем знаеш е сакрално/.
Не я разбивай. Леко притвори,
та светлината ярка да усетиш,
сърцето си на длани поднеси,
/тъй както романтичните поети/.
И тя ще те почерпи със коняк
от чашата приготвена за тебе.
Там, сложила е целият си свят,
в този елексир с вкус целебен.
Изпий го. Седем нощи я люби
и седем дена се отдай на Нея.
Разкъсаните мисли събери
и ето... сътворил си нова Ева.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
